Остеопатични техники

Остеопатични техники – цялостен мануален подход към тялото

Остеопатичният подход разглежда човешкото тяло като взаимосвързана система. Мускулите, ставите, гръбначният стълб, фасциите, черепът, диафрагмите и тъканите около вътрешните органи не функционират изолирано едни от други.

Затова при работата с остеопатични техники вниманието не е насочено единствено към мястото, където човек усеща напрежение или дискомфорт. Търсят се взаимовръзките между различните структури и начинът, по който те участват в движението и баланса на цялото тяло.

В практиката си използвам и комбинирам структурни, кранио сакрални, висцерални и фасциални техники, като подходът се адаптира към конкретния човек.

Структурна работа

Структурните техники са насочени основно към опорно-двигателния апарат – гръбначния стълб, таза, ставите, мускулите и свързаните с тях меки тъкани. Наблюдават се подвижността, ограниченията и взаимовръзките между отделните области на тялото. Целта е чрез подходящи мануални техники да се подпомогнат свободата на движение и функционалният баланс, без ненужно силово въздействие.
Краниосакрален подход

При краниосакралната работа се използват предимно фини и внимателни мануални техники в областта на черепа, шийния отдел, гръбначния стълб, таза и сакрума. В рамките на този подход се работи с концепцията за краниосакралната система и фините движения и ритми, които терапевтът се стреми да усети чрез палпация. Особено внимание се обръща на взаимовръзките между черепа, гръбначния стълб и сакрума.

В програмите на школата на д-р Роман Ерохов краниосакралната работа включва също фасциални техники, работа с диафрагмите и различни структури на черепа.

Шийна област и нервни структури

Шийният отдел е важна област, защото през него преминават множество нервни и съдови структури и той има пряка механична връзка с главата, гръдния кош и раменния пояс. В определени техники се обръща внимание и на областите, свързани с вагусовия нерв, както и на връзката между шийния отдел и диафрагмата. Френичният нерв има основна роля в управлението на диафрагмата и съответно участва в механизма на дишането.

Работата тук е внимателна и се съобразява с анатомията и индивидуалното състояние на човека. Обучителните програми на школата включват отделна работа и изучаване на черепно-мозъчни и периферни нерви.

Висцерална работа

Висцералният подход включва внимателни мануални техники в областта на корема, диафрагмите и меките тъкани около вътрешните органи. Тук не става въпрос за „наместване на органи" в буквалния смисъла. Работи се с меките тъкани, тяхната подвижност и механичните им взаимовръзки със съседните структури.

Коремната област, диафрагмата, гръдният кош, гръбначният стълб и тазът са анатомично и функционално свързани. Затова напрежението и ограничената подвижност в една област могат да бъдат разглеждани и във връзка с останалите. Висцералната остеопатия е отделно направление и в програмата на Източноевропейската школа по остеопатия.

Фасциална работа

Фасциите представляват мрежа от съединителна тъкан, която обгръща и свързва множество структури в човешкото тяло. Затова при фасциалната работа вниманието не винаги остава само върху мястото, където се усеща напрежението. Използват се меки мануални техники, насочени към подвижността и напрежението на тъканите и взаимовръзките между различните области на тялото. Фасциалната работа присъства и като важна част от краниосакралните и други остеопатични обучения на школата.

Как протича терапията?

Работата обикновено е спокойна, внимателна и индивидуална. Не се следва задължително една и съща последователност при всеки човек. Според това, което се установява при работата, могат да бъдат комбинирани техники за черепа и шийния отдел, гръбначния стълб и сакрума, таза, диафрагмите, фасциите и коремната област.

Не се търси непременно силово въздействие. При много от техниките движенията са малки и фини, а основна роля имат палпацията и усещането за напрежението и подвижността на тъканите.